Лондон отне лиценза на Uber

Лондонският транспортен регулатор отне лиценза на Uber за работа от края на месеца, мярка, която ще засегне над 40 хил. шофьори и несъмнено ще бъде огромен удар върху компанията за споделено пътуване, съобщи Ройтерс.

Регулатoрът счита, че подходът и поведението на Uber демонстрират липса на корпоративна отговорност по редица въпроси, които имат потенциални последици за обществената безопасност и сигурност.

Uber ще разполага с лиценза си до 30 септември.

В Лондон фирмата е изправена пред критики от страна на профсъюзите, законодателите и останалите шофьори на таксита по отношение на условията на труд.

Uber има право да обжалва решението в рамките на 21 дни, като не е ясно дали компанията ще може да работи през октомври, докато обжалването се разглежда, пише британският вестник Telegraph.

Компанията твърди, че има 3,5 милиона потребители в Лондон и повече от 40 000 шофьори. Uber работи в британската столица от 2012 г. насам и почти от самото начало е изправена пред огромна опозиция от критици.

В световен мащаб Uber преживява трудности през последните месеци след поредица от скандали, включващи обвинения в сексизъм и тормоз в компанията, които струваха поста на главния изпълнителен директор Травис Каланик.

Приложението за споделено пътуване бе принудено да напусне няколко държави, включително България, Дания и Унгария, като в същото време е изправено пред регулаторни битки в няколко американски щата и страни по света.

Кметът на Лондон Садик Хан заяви, че подкрепя решението.

"Всички компании в Лондон трябва да спазват правилата и да се придържат към високите стандарти, които очакваме, особено когато става дума за безопасността на клиентите", каза той. По думите му би било погрешно, ако регулаторът продължи да лицензира Uber, ако по някакъв начин това би могло да представлява заплаха за безопасността и сигурността на лондончани.

Припомняме, че експанзията на Uber в Европа бе посрещната с упреци, критики и стачки на таксиметрови шофьори. Някои градове, като Лондон например, приеха добре приложението и дадоха възможност то да се развие, макар и не без завеждането на редица дела. 

Uber навлезе и в България с услугата си UberХ на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правеха заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяваха контакт и си поделяха част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Това обаче предизвика негативна реакция на таксиметровия бранш и антимонополният регулатор забрани приложението. 

В края на септември 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики". Към този момент компанията имаше около 40 хил. потребители в София. 

ВАС се произнесе обаче само процедурно относно незабавното изпълнение на решението на КЗК без да се произнася по съществото на спора. Предстои съдът да разгледа по същество жалбата на Uber срещу решението на КЗК. С други думи, ВАС на практика все още не е решил дали Uber нарушава законите на България, или не.  

В средата на ноември 2016 г. в студиото на Bloomberg TV Bulgaria от компанията коментираха, че решението на КЗК за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава. 

Припомняме, че през януари 2016 г. в блиц интервю за Investor.bg  генералният мениджър на компанията за България Димитър Радуков заяви, че "Uber има нужда да назначи поне 40-50 инженери в София през 2016 г.". Компанията обяви и че стартира кампания за набиране на софтуерни инженери за разширяване на своя център за разработка на софтуер, базиран в София.

През миналото лято компанията получи сертификат за инвестиция клас А за проект за разширяване на съществуващия си научноизследователски център за разработка и поддръжка на високотехнологичен софтуер. В него тогава работеха над 20 инженери, наети на пълен работен ден. Планът на компанията беше да увеличи персонала до 60 души в рамките на една година.